Нарисувай ми, Калина,
не със четка, с думи нарисувай!
Нарисувай ми ...сълза!
Нарисувай ми сълза от болка!
Нарисувай ...майчина сълза!
Нарисувай ми сълза Тревога!

Браво сестричееееее, Хубав дебют. Поздравявам те и те прегръщам мила!

Кратка е, бързо бяга в ръкава,
да не види окото ти... той.
Стърже грапаво болка,
проектира в обратното пътя
тежка дума да търси...
„аз ли?”, „къде ли?”, „сгреших ли?”
Дните парят от врящите
мисли на нощите,
утаяват талазите пулс
в бреговете от слух,
удрят гонга
да вика Тревога
в кръстопътя да търсят
парчето от кръст,
да предложи в душата
пречистване...
Не спирай пред нищо!
Обичам те, ddima!

Сестричееее, извинявай! Не съм забелязала, че коментара ми горе е анонимен. От мен е мила, поздравявам те още веднъж с прекрасния дебют!